Банкерите и еврото – част 2

Ранните „евро”
Еврото не е първата европейска валута. Стойността на предишната евровалута бе покрита със злато или сребро, съдържащо се в монетите. Сегашното евро не е покрито от нищо. Европейската централна банка (ЕЦБ) може свободно да го създава и харчи. А това пък води до странни ситуации…
• Първото „евро”

През 16-и век в богатите на сребро долини на Бохемия били сечени различни монети, всяка носеща името на съответната долина. Първият вид монети били Йоахимщалер от 1518г. В Германия те били наричани „талери” („толари” на чешки, „долари” на английски и „даалдери” на холандски).

От 1566г. талерът бил въведен и в Светата Римска Империя и му бил присвоен определен сребърен стандарт. [1] В различните страни били приети различни негови подразделения. Въпреки че съдържанието на сребро в стандарта няколко пъти било променяло, монетата продължавала да се използва в Европа в продължение на няколко столетия.
• Второто „евро”
През 19-ти век в обръщение се намирали и сребърни и златни монети. При международните плащания монетите често били претопявани. За да се избегне това, през 1865 Франция, Белгия, Швейцария и Италия решават да секат монети с еднаква стойност, по 4,5 грама сребро и 0,29 грама злато. Испания, Гърция, Румъния, България, Сърбия, Сан Марино и Венецуела по-късно въвеждат подобни монети. В скандинавските страни собствен валутен съюз се учредява през 1867. [2]

Латински и Скандинавски валутни съюзи
Скоро „латинският” валутен съюз започва да изпитва проблеми заради нестабилните цени на златото и среброто и постоянното им колебание. Сребърните монети ту се обезценявали, ту отново се оскъпявали. Освен това икономическата ситуация във всяка страна била различна, поради което в една страна изпитвали недостиг на монети, а в други се натрупвали големи запаси. Били свиквани нови конференции, регулации, нови правила, а през 1873 бил ексклузивно избран златният стандарт. Дълговете, войните и печатните банкноти довели в крайна сметка до закриването на валутния съюз през 1926.
2. Отпускане на несъществуващи пари
Изобретяването на парния локомотив (1804), телеграфа (1837), телефона (1876), крушката (1879) и автомобила (1883) довеждат до рязко увеличаване на нуждата от инвестиционни пари.

Завършване на първата Транс-континентална ЖП линия през 1869г.

Източник: http://www.courtfool.info/bg_The_bankers_and_the_euro.htm