Клон на предприятие – понятие и правен режим.
1. Понятие за клон на предприятие. Клонът е уреден в чл. 17-20 ТЗ. Той заема междинно място между правните субекти и подчинените неправосубектни поделения на търговеца. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца в населено място, което е различно от населеното място по седалището на търговеца, но не е нов правен субект, нов търговец.
2. Правен режим на клона:
2.1. Клонът е в известна степен зависим от главното предприятие на търговеца:
1) Вписването на клона се предпоставя от вписването на търговеца.
2) Фирмата на клона се съставя на база на фирмата на търговеца.
3) Прехвърлянето на предприятието на търговеца води до прехвърляне на клона.
4) При несъстоятелност на търговеца активите на клона се включват в масата на несъстоятелността.
2.2. От друга страна клонът има известна самостоятелност, както с оглед на самото предприятие, така и с оглед отношенията на търговеца с трети лица:
1) Клонът има някаква имуществена обособеност от главното предприятие.
2) Търговецът води търговски книги за клона, каквито е длъжен да води и за главното си предприятие. Законът не изисква клонът да съставя баланс, единственото изключение е за клонове на чуждестранни лица и за клоновете на сдружения с идеална цел (чл. 19, изр. 2). Този текст до скоро не е имал смисъл по отношение на сдруженията с идеална цел, тъй като до влизане в сила на новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който дава възможност на сдруженията да имат клонове. Относно клоновете на чуждестранни лица има големи неясноти, защото ТЗ не предвижда възможност търговците, които са търговци по чуждо право да създават клонове у нас. Режимът за клонове на чуждестранни търговци у нас е в Закона за чуждестранните инвестиции. Има специален режим за клонове на банки, застрахователи и инвестиционни посредници (за последните в Закона за публичното предлагане на ЦК).
Уредени клонове на други чуждестранни лица няма.
3) Самостоятелността на клона има и друго изражение – възможността да се прехвърли отделно клон, не е уредена изрично от закона, но според Калайджиев тя съществува. Герджиков също приема тази възможност в коментара си.
4) Обособеността на клона е призната в чл. 20: По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. Това обаче не означава, че клона е правосубектен или има процесуална дееспособност, а местната подсъдност е въведена най-вече за удобство на третите лица. Това улеснение съществува само при исковото производство, при изпълнителното производство има други правила – изпълнява се по местонахождението на активите. При споровете с международен елемент важат правилата за международна подведомственост (които се определят от правилата за местна подсъдност) – компетентен е съдът в държавата на ответника, но ако има клон, компетентен е и съд по седалището на клона. Това правило се зачита в повечето страни – Европа, Америка, Япония и Австралия.
2.3. Вписване на клон – чл. 17, ал. 2: Клонът се вписва в търговския регистър в съда, в чийто район се намира седалището му. Вписването се извършва по молба на търговеца. Понеже вписването на клона рефлектира върху обстоятелства, които имат значение и за самия търговец, законът предвижда регистърният съд по вписване на клона да изпрати служебно копие от удостоверението за вписване до регистърния съд на самия търговец. Поставя се въпрос дали клонът може да възникне без вписване – Калайджиев приема, че тук вписването има по-скоро конститутивен характер, т.е. няма ли вписване няма клон. Съдебната практика приема, че има задължение за вписване на клон щом има самостоятелност на търговската дейност (това разбиране идва от клоновете на банки).
2.4. Управление на клона. Клонът се управлява от управител, който се вписва в търговския регистър. Поставя се въпроса какво е положението на управителя спрямо третите лица (може ли да представлява търговеца или не). Според Калайджиев управителя на клона може да представлява търговеца пред третите лица, защото в това е смисълът от вписването му, но законът не е уредил представителната власт на управителя. Той може би има правното положение на прокурист.
2.5. Преместване на клона – когато се премести дейността на търговеца се премества и клона, като се прилагат правилата за преместване на търговеца. Същите правила важат и относно седалището и адреса на управление. Според проф. Герджиков клонът може да се прехвърли самостоятелно от главното предприятие, ако е обособен като самостоятелно предприятие.
2.6. Клонът не е правосубектен, той трябва да се разграничава от представителството на чуждестранни лица, което е уредено от Закона за чуждестранните инвестиции – чл. 4: Представителството на чуждестранно лице не е търговец, защото не може да извършва търговска дейност, а само подпомага дейността на търговеца. Няма обаче санкция за извършването на стопанска дейност, в тези случаи според данъчното законодателство се дължат данъци по общия ред. Представителствата се регистрират в Търговско-промишлената палата, а не в търговския регистър.




