Промени в данъчното законодателство за 2013 година

ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДОПК)

ЗАКОН за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ЗАКОН за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

ЗАКОН за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

ЗАКОН за счетоводството (ЗСч)

ЗАКОН за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)

 

Цел

            Измененията и допълненията в данъчното законодателство имат за цел усъвършенстване на данъчната практика, както и отстраняване на несъответствия с правото на ЕС.

 

Закон за данък върху добавената стойност

 

1. Променя се мястото на изпълнение на доставка на услуги по отдаване под наем или предоставяне за ползване на превозни средства на данъчно незадължено лице, във връзка с изискванията на Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставката на услуги, като от 1 януари 2013 г. (чл. 23, ал. 4 и 5 от ЗДДС).

2. Във връзка с изискванията на Директива 2010/45/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност се определят условията и правилата за фактуриране на доставките.  Изменят се някои изисквания относно информацията, която да се посочва във фактурите, за да се постигане по-ефикасен данъчен контрол и равнопоставено третиране на трансграничните и националните доставки, както и относно електронното фактуриране.  Фактурите на хартиен носител и електронните фактури следва да се третират равнопоставено независимо от избора на данъчно задълженото лице.  Предвидено е задължение за гарантиране на автентичност, цялост и четливост на фактурите. Автентичността и целостта на електронните фактури може да бъдат осигурени чрез използване на определени съществуващи технологии, като например електронен обмен на данни и усъвършенствани електронни подписи.

Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата и известието към фактурата се осигуряват чрез какъвто и да е контрол на стопанската дейност, при който се установява надеждна одитна следа (чл. 114 от ЗДДС).

В чл. 70 са направени промени по отношение на ограниченията за приспадане на данъчен кредит при доставки на мотоциклети и леки автомобили, като се изключват наетите такива.

4. Безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив е приравнено на възмездна облагаема доставка (чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС).

5. Предвижда се, че не е налице доставка при извършване на преобразуване (апорт) на бюджетни, държавни или общински предприятия (чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДС).

6. Удължен е срокът от 7 на 45 дни за подаване на опис за наличните активи към датата на регистрация, за които може да се ползва данъчен кредит (чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС).

Изменението в чл. 79, ал. 8 дава право на регистрираните лица, за стоките и услугите, за които не са приспаднали данъчен кредит при придобиването им, тъй като при тяхната покупка са били предназначени за извършване на освободени доставки и или за дейност извън независима икономическа дейност, да имат право да приспаднат данъчен кредит в случай, че променят предназначението на същата – за облагаеми доставки.

8. При вътреобщностни доставки с продължително действие в чл. 51, ал. 6 от ЗДДС данъчното събитие настъпва в края на всеки календарен месец, като за календарния месец на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

 

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

 

Променен е редът на погасяване на публичните задължения в чл. 169 от ДОПК, когато длъжникът не е в състояние да погаси всички задължения. Въвежда се поредност на погасяването по реда на настъпване на падежа на задължението, без значение на начина на установяването му – чрез декларация или издаден от администрацията акт.  При повече задължения с един и същ падеж те се погасяват съразмерно.

Промените обхващат само събираните от НАП вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски преди образуване на изпълнително производство.  След образуване на изпълнително дело по отношение на събираните публични вземания, включително и от други взискатели, агенцията ще събира публичните вземания по отделна набирателна сметка.

Поради възприетия в ДОПК принцип на предварителното изпълнение на актовете, за да бъдат избегнати проблеми в практическото прилагане по отношение на подлежащи на изпълнение, но оспорени актове, е предложено принципът на погасяване на най-старото задължение да не се прилага по невлезли в сила актове.  Предварителното изпълнение на същите следва да се осъществи чрез заплащането им в хода на принудителното изпълнение по особената набирателна сметка.  Ако лицето желае доброволно да изпълни акта, то следва да заяви това преди образуването на изпълнителното дело.

 

Закон за корпоративното подоходно облагане

 

1. Определяне на авансовите вноски

От 1.01.2013 г. авансовите вноски за корпоративен данък се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, декларирана от данъчно задължените лица, без да се вземат предвид данъчните им печалби от предходни години.

            Прогнозната печалба за 2013 г. се определя от самото данъчно задължено лице и се декларира с декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г.  В тази връзка отпада и коефициентът за индексация на авансовите вноски.

Данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв., нямат задължение да правят авансови вноски за корпоративен данък.  Съгласно действащата към 31.12.2012 г. разпоредба авансови вноски не правят лицата с нетни приходи от продажби до 200 000 лв.  Предоставена е възможност тези лица да могат по свое желание да правят тримесечни авансови вноски, като в този случай при несъответствие между авансовите вноски и корпоративния данък, на лицата не се начисляват лихви.

Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са в диапазона между 300 000 лв. и 3 000 000 лв., правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък, а тези, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв., правят месечни авансови вноски.

2. Деклариране на авансовите вноски

Съгласно друга промяна данъчно задължените лица ще декларират авансовите вноски за периода от януари до декември на текущата календарна година заедно с подаване на годишната данъчна декларация за предходната календарна година.  В тази връзка с ГДД за 2012 г. лицата са задължени да декларират авансовите си вноски за 2013 г.

3. Внасяне на авансови вноски

Месечните авансови вноски за месеците януари, февруари и март се внасят в срок до 15 април 2013 г., а за месеците от април до декември авансовите вноски ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

Тримесечните вноски за първото и второто тримесечие ще се внасят в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие срокът за внасяне на авансовата вноска е 15 декември.  Запазва се редът за четвъртото тримесечие да не се прави авансова вноска.

4. Декларация за увеличаване или намаляване на авансовите вноски

данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък.  Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията – чл. 88 от ЗКПО.

 5. Данък върху разходите

            Данъкът върху разходите става годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година.  Съгласно сега действащата разпоредба данъкът върху разходите е месечен данък и се внася ежемесечно до 15 число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

6. Данък върху хазартната дейност

Във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 г., са предвидени промени в разпоредбите, уреждащи данъка върху хазартната дейност, включително регламентиране облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри от разстояние.  С промяната се цели съответствие на данъчния закон с новия Закон за хазарта, усъвършенстване на данъчното законодателство, регламентиращо облагането на дейността, извършвана от организаторите на хазартни игри, и улесняване на практическото прилагане както от страна на данъчно задължените лица, така и от страна на приходната администрация.

За хазартните игри (лотарии, томболи, числови лотарийни игри Бинго и Кено, тото, лото и игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти) се запазва ставката 15 на сто. Въвежда се 15%яставка върху игри, организирани от разстояние (тото, лото игри, залагания върху резултати от спортни състезания), каквато е и ставката за традиционните залагания.  За игрите в игрално казино, за които се събира такса или комисионна за участие, данъкът върху хазартната дейност е в размер 15 на сто върху събраните такси и комисионни за съответното тримесечие.

7. Данък върху приходите на бюджетните предприятия

Данъкът върху приходите на бюджетните предприятия става годишен данък и се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година, а не ежемесечно, какъвто е досегашният ред.

8. Данък върху дейността от опериране на кораби

Данъкът върху дейността от опериране на кораби става годишен данък и да се внася еднократно в срок до 31 март на следващата година.  Данъкът върху дейността от опериране на кораби съгласно сега действащия ред се внася ежемесечно в срок до края на следващия месец.

9. Разходи за подкуп

С новата разпоредба на т. 12 от чл. 26 от ЗКПО, разходите за подкуп изрично се посочват като непризнати за данъчни цели.  Това предложение е свързано със задължение на Република България като държава – страна по Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, да приведе законодателството си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и с Препоръките от 2009 г.  за по-нататъшна борба с подкупването чрез въвеждането на изрична забрана за признаване на подкупите като разходи за данъчни цели.

10. Ваучери за храна

От 1.01.2013 г. се предвиждат санкции за неспазване на условията и реда за отпечатване на ваучери за храна – необходимите реквизити, срок и др. – чл. 277а от ЗКПО. Предложена е техническа промяна в условията за издаване/отнемане на разрешенията за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна – чл. 209, ал. 3 от ЗКПО.

 

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

 

1. Предвидени са правила за определяне цената на придобиване при продажба или замяна на недвижимото имущество в случаите на заличаване на едноличен търговец, когато имуществото на предприятието е преминало към физическото лице – собственик (чл. 33 от ЗДДФЛ). Във връзка с това е прието понятието „данъчна стойност“ на имуществото.

2. Въвежда се срок за издаване на образците на служебните бележки за придобити доходи по извънтрудови правоотношения във връзка с влязлата в сила от 1 януари 2012 г. глоба за неиздаване на такава бележка от страна на платците на доходи (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ).

3. Предвижда се значително стесняване обема на информацията, която данъчно задължените лица предоставят в НАП, с оглед намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица при декларирането. В справката, която се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените от тях през годината доходи на физически лица се въвежда праг от 5000 лв.  по отношение на изплатените доходи от разпореждане с финансови инструменти, от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия, доходите от лихви по депозити в чуждестранни банки, лихвите от държавни и общински облигации, от печалби от хазартни игри, изплатените доходи от рента и аренда.  В този смисъл предприятията – платци на дохода, не следва да подават справка към НАП, освен в случаите, когато изплатените доходи надхвърлят 5000 лв. (чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ).

4. Доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки и в клонове на чуждестранни банки, установени в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство се изключват от обхвата на необлагаемите доходи и от 1 януари 2013 г. тези доходи стават облагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ).

Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата.  Брутната сума на доходите от лихви ще се облага с окончателен данък в размер 10 на сто.  Данъкът ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.

5. Удължава се срокът за внасяне на окончателните данъци върху доходите на чуждестранни и местни физически лица от източник в България и в чужбина – те ще се внасят на тримесечие (чл. 65 от ЗДДФЛ).

6. Изравняват се сроковете и механизма за внасяне на авансовия данък за доходите от извънтрудови правоотношения, от наем и друга стопанска дейност, независимо от статута на платеца на дохода.

 

Закон за акцизите и данъчните складове

 

1. Променят се акцизните ставки на някои от горивата (чл. 32 от

ЗАДС).

Отпада задължението по чл. 33, ал. 3 от ЗАДС при прилагане на намалените акцизни ставки върху природен газ и въглища, използвани за отопление, тези енергийни продукти да се придружават от документа, съгласно приложение № 14а към Правилника за прилагане на ЗАДС.

3. Отпада задължението за регистрация по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от закона на лицата, които продават природен газ само за моторно гориво.

4. Допълват се реквизитите на акцизния данъчен документ по чл. 84, ал. 6, и се създава допълнителен реквизит в данъчния документ по чл. 85 от закона, в който се вписват законовите основания за недължимост на акциза.

Приети са нови разпоредби в чл. 86 във връзка с документирането на вътреобщностните доставки на акцизни стоки с оглед прилагането на реда за освобождаване от облагане с акциз при движение на енергийни продукти до територията на друга държава членка.

 

Кодекс за социално осигуряване

 

Намалява се лихвената тежест по отношение събирането на задължителните осигурителни вноски (чл. 113, ал. 1 от КСО).  Промяната е насочена към уеднаквяване на административните режими в областта на данъчното облагане и задължителното осигуряване.

Променени са сроковете за внасяне на осигурителните вноски, както и за подаване в НОИ на болнични и декларации (чл. 7 от КСО).

Осигурителните вноски се внасят в следните срокове:

– за трудови и приравнени на тях отношения – до 25-до число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът.

–  за самоосигуряващи се лица – 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

–  за извънтрудови правоотношения – 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 15-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

Намаляват се банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. Отпада задължението банките да отпускат суми за изплащане на възнаграждения, само след удостоверяване на внасянето на дължимите осигурителни вноски.

 

 

Закон за счетоводството

 

Предвижда се постъпилите на чужд език в предприятията данъчни документи по смисъла на ЗДДС да се изключат от общите изисквания за задължителен превод на български език.  Промяната произтича от въвеждането на Директива 2010/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране на данък върху добавената стойност (ОВ, L 189/1 от 22 юли 2010 г.).

 

Закон за публичното предлагане на ценни книжа

 

Фондът за компенсиране на инвеститорите се освобождава от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите (чл. 77м от ЗППЦК).