ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР
Седмичен законник за 2010 бр. 48, 27 дек. 2010 г. – 2 ян. 2011 г.

    КОДЕКС НА ТРУДА

В бр. 12 от 2010 г. на сп. “Български законник” Гошо Мушкаров, д-р по икономика, разглежда казуса: Работник е с постоянен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Длъжността, която заема, се закрива. На същия работник се предлага друга длъжъност, на която е назначен по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Изминали са 3 месеца от изпитателния срок и работникът не може да се справи с новата длъжност. По кой член трябва да бъде освободен и кой на кого дължи обезщетение, ако такова трябва да се плати?

Първият проблем е правилно и законосъобразно да се уреди промяната на длъжността и приемането є от двете страни на уговорката за изпитване по смисъла на чл. 70 от Кодекса на труда. Това е трябвало да стане по един от следните два начина:

– прекратяване на трудовия договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие или поради съкращаване на щата;

– допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда за промяна на длъжността и за уговаряне на срок за изпитване за новата длъжъност.

След като е оформено законосъобразно, че трудовото правоотношение се изменя и е за изпълнение на друга длъжност със срок за изпитване в полза на работодателя, става възможно да се приложи чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда като правно основание за прекратяване на трудовия договор. Работодателят може по своя преценка да прекрати трудовия договор с уговорен в негова полза срок за изпитване в рамките на същия срок, ако прецени, че работникът или служителят не отговаря на изискванията и не може ефективно да изпълнява работата или длъжността по този договор.

При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда не се дължи предизвестие, а значи не се дължи и обезщетение за неотработено предизвестие. Работодателят дължи само обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за придобития към датата на уволнение, но неизползван платен годишен отпуск. Дължи се и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, ако към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.