Основни характеристики на неплатения отпуск по чл. 60 ОТ КТ

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НЕПЛАТЕНИЯ ОТПУСК ПО ЧЛ. 60 ОТ КТ
Седмичен законник за 2010 бр. 48, 27 дек. 2010 г. – 2 ян. 2011 г.

    Бойко ХАДЖИЙСКИ – юрист

Ползването на неплатен отпуск от работниците (служителите) е много често срещан в практиката случай, уреден като правна възможност в чл. 160 от Кодекса на труда. Това е генералната клауза, като в други текстове на Кодекса на труда има предвидени и специални случаи на неплатени отпуски – напр. чл. 171 по отношение неплатения отпуск на учащи се. По-надолу в изложението ще говорим и имаме предвид именно общата норма на чл. 160, без да засягаме отделните специални хипотези на ползване на неплатени отпуски.

От дадената му от законодателя правна възможност да ползва неплатен отпуск може да се възползва всеки работник (служител), независимо от про¬дължителността на своя трудов стаж. По това той се отличава от платения годишен отпуск например, където има въведено изискване за натрупан първоначален общ осеммесечен трудов стаж, чак след което се придобива право на ползване на платен годишен отпуск.

Другата отлика между тях, и едновременно с това съществена характеристика на неплатения отпуск, е обстоятелството, че през периода на ползването му от работника (служителя) не се дължи и не се заплаща нито възнаграждение по трудово правоотношение, нито обезщетение от социалното осигуряване.

Предпоставките за ползване на неплатения отпуск са, на първо място, молба от работника (служителя), която не следва да бъде мотивирана, и, на второ място, изрично изразено съгласие от страна на работодателя.

В закона не се предвижда нито минимален, нито максимален срок на отпуска по чл. 160 от Кодекса на труда (още една отлика от платения годишен отпуск, където има минимален праг). Продължителността му се уговаря между страните и зависи изцяло от тяхната воля.

Следва да се подчертае също, че няма въведено изискване работникът (служителят) да е използвал първо своя платен годишен отпуск, за да може да ползва неплатения.

Възползвайки се от правната възможност “неплатен отпуск”, е необходимо работникът (служителят) да знае, че принципно за трудов стаж от него ще му се зачетат не повече от 30 работни дни, в рамките на една календарна година. Зачитането на по-голям размер от ползвания неплатен отпуск е допустимо само, ако е предвидено изрично в Кодекса на труда, друг закон или акт на Министерския съвет.

Изключения от това правило се допускат в специалните хипотези – напр. неплатения отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 165 от Кодекса на труда, където за трудов стаж се зачита целият период на отпуска. В тези случаи законодателят е счел, че интересите на обществото налагат това да стане и го е предвидил изрично.