Банкерите и еврото

Вече имаме свободно движение на капитали.
Можеш да вдигнеш бариерата!

Рудо де Рюйтер,
Независим изследовател
Холандия

18 години след появата си еврото продължава да не функционира добре. Липсва му един съществен елемент, заради който еврото не може да стане надеждна валута. Скрити зад кулисите остават опитите на централните банки да го поддържат стабилно с помощта на временни спешни мерки.

Темата на статията накратко:

Банките отпускат пари, които всъщност не съществуват. Кредитополучателите получават баланс, квитанция от банката си. С негова помощ те могат да нареждат на банката да извършва плащания от тяхно име. Банките взаимно си припокриват платежните нареждания и в края на деня се налага да изплатят само оставащата разлика. По такъв начин те могат да работят с помощта на достатъчно малки суми. В същото време обаче възниква риск, че те няма да могат да се справят с възможните загуби. Банкерите понижават този риск, отпускайки все повече заеми и съответно въвеждайки все нови баланси в обръщение (инфлация). Това намалява стойността на всяка парична единица и позволява на длъжниците по-лесно да изплащат непогасените дългове. Този принцип предотвратява повечето загуби, които биха били предизвикани от несъстоятелните длъжници.

Този метод обаче има и своите недостатъци. Повече непогасени заеми означава и повече лихви за плащане. Всички лихви, които трябва да се изплатят, впоследствие се акумулират в потребителските цени. През 1950 година делът на лихвите в потребителските цени е едва 7%. Към средата на 1970-те тази цифра се удвоява (а днес тя вече надхвърля 35%!). От 1974 насам делът на лихвите също се увеличава и при данъците. По време на вълненията, последвали отмяната на златния стандарт през 1971, банките съумяват да убедят правителствата на страните от групата G10 да престанат да теглят заеми от централните си банки (тоест без лихва), а да заемат пари от частните банки с лихва. През следващите години лихвите върху лихвите предизвикват рязко увеличение на държавния дълг. Последвалите десетилетия на бюджетни съкращения и приватизация ликвидират много от социалните и културни достижения и фундаментално променят страните от G10. В резултат на това финансистите станаха тези, които определят правилата.

Няма предел на стремежа на банките да растат, но има предел на сумата на лихвите, които населението трябва да плаща. Именно затова, още от 1960-те години насам, банкерите лобират за „отворени” граници, което да им позволи да паразитират върху по-голямо население. Именно в тази точка се пресякоха мечтите на някои еврофили за единна европейска валута и спешната необходимост на банките да се разширяват. В създадената през 1990г еврозона банките получават свободното движение на капитали, а десетилетие по-късно се появява и еврото. Въпреки това еврозоната бе (и продължава да бъде) далеч от състоянието, което би ? позволило да поддържа единна валута. В частност, за да се поддържа циркулацията на валута е нужна централна фискална система, която да предотвратява струпването на парична маса в едни места и недостига ? в други. Липсата на подобна централизирана фискална система вече предизвика тежки проблеми в редица страни. Днес централните банки използват счетоводни трикове, за да може да стабилизират по някакъв начин обръщението на еврото, поне за известно време.

Източник: http://www.courtfool.info/bg_The_bankers_and_the_euro.htm